Климент Аркадиевич Тимирязев е роден на 22 май/стар стил/1843г. в Петербург. Още от университета, който 
завършва през 1866г. със златен медал, Тимирязев показва голям интерес към науката.
Произхожда от дворянско семейство, където свято са се пазили идеите на декабристите и са били на почит трудовете на Херцен и Чернишевски.
Още като студент Тимирязев пише книгата "Чарлз Дарвин и неговото учение", която и до днес не е загубила своята стойност.
Със своята изследователска дейност през периода 1868-1903г. се издига като един от най-авторитетните учени-физиолози в целия свят.
През 1871г. става професор в Петровската земеделска академия. А в 1877г. е вече професор в Московския университет, където основава катедра по анатомия и физиология на растенията. Кембриджския университет му дава титлата почетен доктор. Неговите лекции върху живота на растенията се преиздават 22 пъти.
Въпреки своята популярност, както в страната, така и в чужбина официалната власт на царския режим не го обича, дразнят я демократичните му идеи.
В 1892г. той е уволнен от Петровската земеделска академия, през 1902г. прекратява лекциите си в Московския университет.
Социално-политическите му идеи и неговото отношение към науката са засегнати в ред статии, част от които излизат в книгата му "Наука и демокрация", която излиза от печат през 1920г. - годината на неговата смърт - на 28 април.
Най-важните научно-изследователски работи на Тимирязев засягат проблемите на фотосинтезата и природата на хлорофила, проблеми които негови съвременници характеризират като епохални.
Със своята научно-изследователска работа Тимирязев чертае нови пътища в науката, в граничните области на Биологията, Физиката и Химията. Научното наследство на Тимирязев е голямо. Трудовете му са събрани в десет тома.
Крупни учени, руски и западноевропейски, се отнасят с голямо уважение и почит към Тимирязев - като се възхищават от големия учен и мислител.
По случай 70-годишния юбилей на Тимирязев, академик Иван Петрович Павлов го характеризира така:"Сам Климент Аркадиевич подобно на горещо любимите му растения, се е стремил през целия си живот към светлината, събирайки в себе си съкровищата на ума и висшата правда, той сам е бил източник на светлина за много поколения стремящи се към светлината и знанието и търсещи топлина и правда в суровите условия на живота".